Народно читалище “Пробуда - 1903″ с.Тотлебен е регистрирано с решение № 1517/1997г. под № 305, т. 6, стр. 356 на Окръжен съд гр.Плевен. Читалището е вписано и в регистъра на Народните читалища в Министерство на културата - гр.София под № 1286 .
На 16.02.1903 г. 19 жители на селото основават читалище „Пробуда”.За председател е избран учителят Иван Танчев. В ръководството са избрани Григор Бояджиев — подпредседател, Върби Георгиев — деловодител, Иван Лишков - библиотекар (учредителният протокол с всички учредители се съхранява в читалищната библиотека).
Старата сграда на читалището е построена върху дарена земя в съседство с училището. Построена с доброволен труд и дарения. Още след създаването на читалището и особено след построяване на собствената му сграда, се формират театрална трупа, самодейни хорове. След построяване новата сграда на училището през 1927г., взаимодействието на читалище и училище става ежедневна връзка и взаимно допълване на образование и култура. През 1932 г., министърът на народното просвещение Константин Муравиев посещава село Тотлебен, заинтригуван да се запознае на място с успехите на училището и читалището. През 1940 г. гостуват поетесите Калина Малина и Елисавета Багряна, които четат свои стихове в салона на читалището.
Сегашната сграда, в която се помещава читалището се изгражда и открива през 1958 г. Предпремиерата на първата поставена у нас от Плевенския драматичен театър пиеса на Николай Хайтов се играе в тази сграда на читалище “Пробуда” през 1962 г., на която присъства и самият автор. През 60-70-те години на миналия век в салона на читалището (който през тези години изпълнява и функцията на киносалон) гостуват многократно със свои постановки Плевенския драматичен театър, и много самодейни театрални, певчески и други състави от страната. Още със създаването на читалището е създадена и библиотеката. С годините библиотечният фонд непрекъснато се обогатява и в края на 80 години на миналия век наброява над 10000 тома. И днес читалището е водеща културна и просветна институция на селото. Доколкото позволяват реалностите на времето…