Вълчи трън е село в състава на Община Пордим обл.Плевен .Намира се на 27 км. Югоизточно от гр.Плевен и на 6 км от гр.Пордим.Разположено е в централната част на Дунавската хълмиста равнина,в източното подножие на Плевенските височини ,на 185 м надморска височина.Има умерено континентален климат,черноземни почви.В селото има три микро язовира.Автобусни връзки с градовете Плевен и Ловеч.Населението към настоящият момент наброява 1118 жители.

Вълчи трън е старо селище .Споменава се за пръв път с името си в турски регистър от 1570 година като войнишко село с население от 96 християнски домакинства или около 500 души. През 1860 година има вече 200 български и 20 мюсюлмански домакинства.

Легендата разказва, че местността около селото е била обрасла с тръни .В тези тръни една вълчица родила своите малки.Минаващите покрай селото хора видели вълчицата и нейните малки и когото срещнели предупреждавали да внимава ,че край селото има вълци в тръните.От уста на уста името на селото дошло от това,че край него има вълчи тръни и от там дошло самото име на селото – Вълчи трън.

Просветното дело в с.Вълчи трън датира от 1847 година.От 1847 г- 1851 година – килийно училище.От 1851 г. – 1874 година има прекъсване /тъмна епоха/ за училището.От 1874 година училището започва да функционира в помощна постройка до църквата.През 1897 година отваря врати новопостроеното начално училище “Отец Паисий”.От 1926 г. до 1929 година е построено и отваря врати второ училище “Любен Каравелов”През периода 1915 г – 1958 г. в с.Вълчи трън се обучават ученици в двете основни училища.От 1958 година започва строителството на нова училищна сграда с помощи и трудови дни от населението на селото.Тя е открита пред 1959 година.До 1968 година е Средно-политехническо училище “Никола Вапцаров” .След 1969 година и до днес е Основно училище “Никола Вапцаров”.

През месец септември 1905 година група учители будни жители на с.Вълчи трън основават читалище.На първото заседание на ръководството то получава своето име “Светлина”.Читалището е с богата културна 100 годишна история.През годините са работили следните състави:смесен четиригласен хор,смесен танцов състав,театрална трупа,групи за художествено слово,мъжка и дамска групи за автентичен фолклор.Тези състави са носители на множество дипломи,грамоти и медали от съборите в Копривщица,Национални,Областни и Общински фестивали.В настоящият момент към читалището работят :дамска вокална група за обработен фолклор – отличена с призове от фестивала “Листопад на спомените”гр.Варна 2004г,2005г. и 2006 година,старопланински събор Балкан фолк гр.Велико Търново,Черноморски международен фестивал гр.Царево, и детски танцов състав .Библиотеката на читалището е с богат книжен фонд от 11 200 тома художествена ,научна и справочна литература.

На 03.05.1922 г. в с.Вълчи трън е създадена Кредитна кооперация “Възраждане” вписана през 1948 година с нов устав като Всестранна кооперация “Възраждане”,през 1959 г. преименувана в Селкооп “Възраждане”,а в момента Потребителна кооперация “Възраждане”.През 1925 година Кредитна кооперация “Възраждане”с.Вълчи трън участва в учредяването на Районен кооперативен съюз гр.Плевен.В момента към ПК”Възраждане”с.Вълчи трън работят хранителен магазин,смесен магазин и кафе-сладкарница.

На 15.12.1948 г в с.Вълчи трън се учредява ТКЗС “Христо Ботев” в което са членували всички земеделски стопани.От 1995 година наследник на ТКЗС “Хр.Ботев” с.Вълчи трън е Земеделска кооперация за потребление и услуги “Съгласие 95”.Към ЗКПУ “Съгласие 95” в момента работят зърнено – фуражна бригада и фурна за хляб.

В селото има Футболен клуб “Ботев “,Ловно Рибарска Дружинка,отбор по конен спорт.

Църквата “Свети Константин и Елена”с.Вълчи трън е голяма куполна сграда с оригинални стенописи и икони от края на ХVІІІ век и е строена през 1887 година до 1895 година.

Вълчи трън вписва трайно името си в националната история и стана световноизвестно с откритото през 1924 г. Тракийско златно съкровище,датиращо от 13 век преди новата ера.Най-голямото златно съкровище в Европа е изработено от злато с естествен примес от сребро,мед и желязо.Тежи 12,425 кг и се състои от 13 предмета.Смята се ,че произхожда от областта между устията на реките Тиса и Огоста. Това съкровище е пряк свидетел на древните Орфееви тайнства – тройната чаша в него е служела за смесване на вино,мляко и мед.

Съкровището е открито в нива в местността “Дъртите лозя”,собственост на братята Георги,Никола и Тодор Цветанови.През 1924 г. те събрали 20 работници и започнали да я риголват,да я подготвят за засаждане на нови лози.На втория ден сутринта най-младият работник -17 годишен Торньо Митев Таров,попаднал на заринат на една лопата дълбочина в земята старинен съд.В него имало други странни съдове.Копачите отхвърлили намереното в страни и продължили работата си.Вечерта показали съдовете в селската кръчма.

То не предизвикало никакво удивление и интерес и на тръгване за в къщи го окачили на висока акация сред мегдана.Там съкровището прекарва нощта.На сутринта един от работниците решава за всеки случай да отнесе нещо от находката в града при един часовникар за проба.Онзи го почовърква с ножче,залива го с някаква киселина и онемява от изненада – 24 каратовото злато било меко като восък и блестяло.Вестта за откритото съкровище бързо стигнала до властта ,полицията и до археолозите в гр.София. Плевенската полиция прибира съкровището. Държавата дава 1,5 милиона тогавашни лева парично обезщетение поделено между двайсетината работници открили съкровището.

Вълчитрънското съкровище се съхранява в Националният исторически музей гр.София.