Повдигаме завесата на миналото, за да видим шепата вдъхновени идеалисти с развито чувство за обществен дълг, които запалиха светлика на народното пробуждане в село Пордим - Плевенски окръг.
Идеята за основаване на читалище се появява през 1906-1907година начело на която застава тогавашният учител Николай Бабев от Шумен. Около младия учител се групират прогресивни селяни, повечето от които са били привърженици на идеите на БЗНС с явното намерение да основат и своята политическа организация – местната дружба.
Управляващата партия на Стамболовистите с кмет Божин Иванчев, която имала реакционно отношение към целите на читалището и прогресивното политическо движение на БЗНС, дала груб отпор на тези инициативи.Няколкото събрания, свикани с цел да се основе читалище в селото, били разтурени, инсценирали се шайкаджийски прояви, извършили се арести, но въпреки всичко на 6 януари 1907 год. В селото било основано читалището под наименованието Общообразователно“Цар Освободител”. До колко идеята за създаване на читалище била популяризирана сред населението свидетелствува масовото записване за членство. Още в самото начало броят на читалищните членове достигнал около 250 души и между тях участват цели фамилии. Членовете се делели на благодетелни и спома-
гателни. Първите плащали по голям членски внос, а също така дарявали от собствената си обработваема земя. Така читалището се сдобило с общо 200 дка земя. За спомен от това важно събитие в селото било решено да се отпечата учредителния протокол на читалището. От него става ясно, че за председател е избран Николай Бабев, подпредседател Иван Радоев /дядо на писателя Иван Радоев/, касиер Георги Гурков и деловодител-библиотекар Михал Николов. Следват имената на основателите на читалището.
Започва се интензивна работа. Изработен е устав на читалището по подобие на този от читалище “Съгласие” – Плевен. Новосъздаденото читалище първоначално се помещава в старото училище. От дарения била събрана читалищната библиотека. Най-много книги дарил Йордан Цветков от гр.Плевен.След разваляне на старото училище читалищната библиотека била преместена в дюкяна на селската знахарка баба Велика врачката.
Съдено било на пордимското читалище да запали факела на просветата ,там където предразсъдъците и невежеството били пуснали дълбоки корени.

Мечта на населението е да има общински дом и театрален салон. Тя се осъществява на 1 май 1924 год. Сградата е завършена през 1925 год. и възлиза на 3 220 000 лева /тогавашен курс/ и в нея още тогава са инсталирали парно отопление и електрическо осветление – изключителна рядкост за онова време. През 1927 год. на 20 януари тържествено се чества 20-годишнината от основаването на читалището в новата сграда, в която настаняват библиотеката. Дълги години председател на читалището е Марин Ачков, който е бил истински стопанин и е полагал големи грижи за опазване на имуществото. Секретар-библиотекар е народният учител Стефан Станчев, роден в гр.Шумен през 1886 година. Учителства в село Пордим от 1919 до 1932 година. Истински разцвет на театралната дейност започва след откриването на новия читалищен салон през 1926 година. По това време в селото е живял заслужилият художник Асен Попов, който заедно с художника Киш, рисуват завесата и останалите декори за новата сцена. Интересът на населението се засилва и често пъти салона не може да побере желаещите да гледат поредната пиеса. Самодейците са повечето от средите на учителите и селската интелигенция. Репертоарът на пиесите се подбира и наред с българските пиеси са се играли и такива от чуждата класика: Островски, Толстой, Гогол и други. Най-активно по онова време са участвали Иван Божинов – режисьор, Асен Попов, Тодорка Попова, Дашо Радоев, Н.Кулеков, Иван Василов, Тодор Сираков, Райна Йорданова, Иванка Мутафчиева, семейство Дирскови, Кирил Христанов, Кръстинка Божинова и други.

С цел да се пропагандира научно знание сред по-широк кръг хора, през 1927 год. читалищното ръководство организира първият в страната Селски читалищен университет за изнасяне на публични сказки от известни учени- проф.Иван Кинкел. Народният университет работи от 1927 до 1937 година и лекциите му са били посещавани редовно от населението. След 1937год. тази прекрасна инициатива е прекъсната от фашистката власт. През 1939г. читалището закупува за нуждите си кино-апарат от фирмата“Сименс” и започва прожектирането на говорящите филми.
След 9.09.1944 г. читалището е преименувано в Народно читалище
“Република”. Започва бурен , разнообразен културен живот.В самодейния театрален състав към читалището се включват много младежи и девойки.
Възобновяват се хоровата и музикална самодейност с организирането
на голям хор от 120 души с диригент Иван Радоев и солистки Любка Ата-
насова и Цонка Данаилова. По късно се създава и голям смесен хор с ди-
ригент Атанас Йорданов.
През 1955 г читалището открива детска музикална школа за обучаване
на акордеон и цигулка с ръководители Симеон Чорбаджиев и Хр.Базаргя-
нов от гр. Плевен.

Естрадно-сатиричният състав се явява като нова форма самодейност
и с разнообразните си прояви осигурява културния отдих на трудещите се.
Работи и женска певческа група от 25 жени с ръководител Вяра Дочева.
Възобновена е дейността на читалищната лектория.
Като дългогодишни председатели на читалището след 9.09.1944 г.
са работили: Дашо Радоев, Ангел Марков, Атанас Йорданов,Коста Пен-
ков, Богдан Цвятков , Борис Георгиев, Лилия Димитрова и по настоя-
щем Соня Данчева. Секретари на читалището са били: Дашо Радоев,
Митко Пенев, Петър Бациев, Пенчо Танев, Детелина Пенкова, Янка
Георгиева и Мария Алексиева – настоящ. Библиотекари са били Михаил
Николов, Маргарита Николова, Детелина Пенкова и днес Илияна Илиева.
За добрата и многостранна културно-масова и просветна дейност чи-
талището е наградено с грамота и присъдено званието “Образцово народ-
но читалище”.

Първото театро и по късно ….

Първата широко просветна проява, както бе споменато по-горе е била театралната самодейност на читалището. Тя предшествувала даже самото основаване на читалището. През 1895 год. било подготвено и изнесено първото театрално представление в село Пордим, по идея на тогавашния учител Руси Христанов Нешков.Била е представена пиесата “Хаджи Димитър и Стефан Караджата”. За салон и сцена е бил използван обора на Цвятко Попов. Самата сцена е била направена от потоници на волски коли, поставени на дървени “магарета”. За завеса е послужила шарена селска черга, а за декори отсечените вършини от селското бранище. Две газови лампи осигурявали светлинните ефекти по време на представлението. Участници в първото представление са били: Руси Христанов, Цвятко Попов, Марин Ачков, Иван Фотев, Горчо Мечкаря, Данаил Бекирски, Тодор Фотев, Илия Първанов и други.
Традиция в селището става всяка година самодейния театрален състав да излиза пред пордимска публика с нова пиеса. С течение на времето пред театралния колектив се поставят все повече и нови задачи за разрешаване, тъй като критерия и взискателността на публиката се променя. Но само-
дейците устояват.
За да се превърне самодейният театър в център за естетическо възпитание на зрителя, самодейният колектив полага големи усилия както при усвояването на текста така и при пресъздаването на образите.
Тук е мястото да се спомене, колко сили са заложени, колко трудности са преодолени, през колко вечери е жертвано личното свободно време, за да може театралния колектив да представи една вълнуваща и трогателна театрална постановка. И когато след края на представлението екнат бурни аплодисменти, лицата на самодейците грейват от щастливи и благодарни усмивки, защото в този момент те получават наградата за положения труд.
За запазване традициите на театралната самодейност много са допринесли със своя труд дългогодишните самодейци: Танчо Йончев, Борислав Янчев, Илка Панчева, Михаил Дренски, Данаил Тодоров и много други. В хода на времето тези традиции се продължават от Андрей Крумов, Боряна Петкова, Владислав Дренски, Венцислав Богданов, Дора Великова, Асен Костов.
Дълги години като режисьор е работил Пенчо Танев. Той е поставил пиесите: “Историята с метранпажа”, “Дълбоки корени”, “Парижки кандидат”, “Остров Любомир”, “Има ли смисъл да утепваме мечка” и много други.
От 1978 до 1981 год. като режисьор работи Емил Качаунов – актьор
от Плевенски драматичен театър. Поставил е пиесите: “Майстори” – Рачо Стоянов, “Мотопедът” от Н.Йорданов, “Клопка” от Д.Начев и “Феномени” от Григори Горин. А от 1982 год. театралният състав работи с режисьор, актьора Лазар Попов. Поставената пиеса “От много любов” на Климент Цачев е играна при голям успех във всички селища от общината. Същият режисьор през 1983 год. поставя пиесата “Ден за пране” от Славе Македонски. Ярък спомен остави пиесата “Женско царство от Ст.Л.Костов играна през 1985 год. На годишно-отчетно изборно събрание през 1987 г. е изнесена пиесата “Големият род” от Маргарит Минков.
На 04.05.2005 год. театърът в Пордим възкръсна, след 17-годишно прекъсване. Любителският театрален състав при читалището в Пордим представи пиесата “Министърът-любовник” от Ст.Л.Костов. През следващата година на сцена се появява музикалната комедия “Любовни авантюри” от Зденек Подскалски. И двете представления са под режисурата на Влъчко Вълчешки.
Ненадминат връх в любителското театрално изкуство е поставената от Дашо Радоев пиеса “Иванко убиецът на Асеня” през 1957год.

Участието на младежта в самодейните състави

Към младежките клубове – на селищната система са изградени клубове за естетическо възпитание. Такъв е клубът в гр.Пордим, със следните секции: по музика, художествено слово и изобразително изкуство. Участниците в секциите са около 30 човека. Всяка секция се представя със своя състав,който се изявява в организираните общински, окръжни и републикански прояви.
Голяма част от младежите вземат също участие и в читалищните форми на художествената самодейност,а именно: танцов колектив, театрален и вокално-инструментален състав.
През 80-те години към читалището функционира вокално-инстру-
ментален състав”Сребърни звезди”, който е извоювал правото си да бъде допуснат на окръжния преглед на художествената самодейност. Многобройни са и концертите и участието му в разнообразни вечери.
Към читалището са работили също ВИС “Кристал” и ВИГ “Динамик”
с художествен ръководител Венцислав Богданов.Едно от ярките постижения на група “Динамик” е завоюваната грамота “Отличник”
през 1983 год. от 6-ия републикански фестивал “Музикална естрада”
в град Червен бряг.

Хоровата самодейност в читалището

Първият смесен хор се създава през 1925 година от учителя Иван Василев. Истински разцвет хоровата самодейност добива след 9.09.44год. От 1946-47 година – диригент е Иван Радоев, а по-късно хорът постига големи успехи под диригенството на местният учител Атанас Йорданов.
Шестнадесет години състава огласява сцените не само на пордимското читалище, но и на селищата от района. Броят на хористите през този период варира от 40 до 80 човека. В репертоара си колектива включва и свои собствени песни като “Марш на пордимските кооператори” по текст на Борислав Илиев и музика Атанас Йорданов. Дългогодишни хористи през този период са: Величка Панчева, Бона Гецова, Иван Георгиев, Любка Спасова, Атанаска Вълева, Юлка Атанасова, Роза Тунева, Величка Дренска, Верка Симеонова, Петър Симеонов, Танчо Йончев, Иван Ненов, Митко Пенков, Веселин Дочев, Виолета Данаилова, Ветка Величкова, Величка Цачева, Димитър Кутуев, Георги Спасов и много други.
По късно през 1965 година се сформира женски хор под диригенството на Йолита Господинова, учителка в СПТУ.
С всяка изминала година хоровите състави усъвършенствали своето певческо майсторство, в резултат на което на много окръжни прегледи и фестивали са заемали челни места.
През 1967 година на районен преглед на художествената самодейност в Градище – Плевенски окръг колективът е удостоен със званието “Отличник”, което е потвърдено с грамота ОЧС. През 1975 година хорът взима участие в Окръжните празници на народната песен в град Червен бряг и е награден с флагче и парична награда от ОСИК град Плевен. Художествен ръководител на състава по това време е Атанаска Димитрова.
През 1978 година на 5-я Републикански фестивал в град Плевен състава е класиран на трето място, завоюва бронзов медал, а всички участнички са наградени със значка: “ЛАУРЕАТ НА V-я РЕПУБЛИКАНСКИ
ФЕСТИВАЛ”.
През 1983 година ръководител на женския народен хор е Капка Стоянова, а по късно същата година диригент става Атанас Муков с корепетитор Красимира Илиева. По негово време са привлечени много нови хористки, които с любов и всеотдайност вземат участие в организираните изяви.
На 28.05.1983 година женския народен хор при читалището участва в заключителния етап на 6-я Републикански фестивал гр.Плевен и завоюва Златен медал.
През 1993 година към читалището е сформирана вокална група за стари градски песни под ръководството на Атанаска Димитрова. Нейните изяви приятно изненадват публиката, защото носят романтиката на миналото.
По късно ръководител на групата става Александър Янакиев, а корепети-
тор Димитър Занов.За фестивала в град Петрич през 1997 год. е било необходимо групата да получи име. Дават се много предложения, докато накрая единодушно се приема името да бъде “Романтика”. От този момент
започва запомнящото се шествие на състава по сцените в околността и страната.
Александър Янакиев е не само ръководител, а композитор и автор на текстове за песни. Авторските му песни: “Като пролетен вятър”, “Моя малка мадона”, “Малка сребърна звезда” и други ще останат сред златния
репертоар на вокалната група.
С акомпанимента на изтъкнатия цигулар Димитър Занов, който от
2004 година става ръководител на групата се получава едно съвършено
звучене.
Вокална група “Романтика” всяка година взема участие в градските тържества организирани по случай 3-ти март и организираните фестивали из страната. Следват участия: 1997-98 год. фестивал “Златен кестен”- Петрич, 1998 г. и 2004 г. фестивал “Златен прах се рони”- Ст.Загора,
1999 г.,2000 г. фестивал “Море и спомени”- Варна, 1999 г. фестивал “Бели
ружи”- Търново, 2004 г. Старопланински събор “Балканфолк”- Търново,
2005 г. 5-я национален конкурс “С песните на Ари”- Хасково, фестивал на градската песен “С мечти и блянове крилати”- Сопот 2006 г.
Най-голямото постижение на вокална група “Романтика” е през 1998г. на фестивала в Ст.Загора, където е класирана на 3-то място и участва в гала-концерта.

Библиотеката – тази ценна съкровищница

“Библиотеките са съкровищници на
всички богатства на човешкия дух”
От момента на създаването си до сега библиотеката не е преставала да бъде един от центровете на културна дейност в нашата общност. Чрез всемогъщото си оръжие – книгата, се сееят искри в сърцата на хората и се подпомага нравственото и патриотично възпитание на местните жители.
Първият библиотекар е бил Михал Николов. По онова време библиотеката е притежавала 600 тома литература и е работила непрекъснато. Един от най-изтъкнатите библиотекари Стефан Станчев
споделя в своите спомени: “ Това беше първата селска библиотека в страната, организирана по изискванията на международната библиогра-фична класификация. Делегатите на Плевенския конгрес на народните читалища, направили посещение в Пордим през 1932 година, предават своите впечатления в протокола: “ Паметни ще останат за всички делегати
няколкото часа прекарани в Пордим. Хубава читалня, сравнително достатъчна библиотека с 5 000 тома книги извикаха учудване у всички
делегати”.
Чрез своите форми на културно-масова работа: читателски конференции, тематични вечери и викторини библиотеката е имала за
цел да привлече повече читатели.
Най-ярко и запомнящо се събитие от живота на библиотеката е гостуването на писателя и драматурга Иван Радоев през 1985 год.
Проведени са три срещи с читатели: среща с пенсионерите, с работни-ческия колектив на ЗПМС и с ученици от ОУ”Кирил и Методий”.
Постоянно се полагат старания за обновяване масовата работа на
библиотеката. Така възниква и детската театрална група “Мечта”. Чрез
организираните великденски и коледни празници в библиотеката се възпитават християнски добродетели и любов към книгите у децата.
Днес фонда на библиотеката наброява около 16 800 тома книги и
въпреки трудностите на времето продължава да функционира и работи.

Един светъл образ

Над всичко се извисява личността на човека, който надскочи краткия човешки живот и ще остане пример за всички пордимчани и най вече за
читалищните деятели. Това е Иван Радоев, чието име с гордост носи чита-
лището в Пордим.
Роден на 30.03.1927 год. – наричан от своите съселяни и приятели
ДАШКАТА. Баща му Дашо Радоев е дългогодишен читалищен деец, а майката Мария е агроном. Израснал в тази просветена среда, оказала въздействие, за да се прояви литературния му талант. Завършва
основното си образование в родния Пордим, след което продължава
в Първа мъжка гимназия град Плевен. През 1946 година се завръща в Пордим и участва активно в художествената самодейност на читалището,
като акордеонист, диригент, китарист, актьор, режисьор. Ярката му
поетическа дарба открива писателя Борис Делчев, който помества за първи
път негови стихотворения във вестник “Литературен фронт”.
През 1957-58 година Бургаския театър поставя и първата му пиеса “Светът е малък”.
Автор на стихосбирките “Шумят знамената”, “Един бял лист”, “Стихотворения и поеми” и на пиесите: “Светът е малък”, “Кълбовидна мълния”-представена на пордимска сцена с участието на Тодор Колев и
Илка Зафирова, “Биволът”, “Таралежът” и други.
Починал през 1994 година, Иван Радоев оставя име и творчество,
Което ще се помни от поколенията.

ДРЕВНА КРЪВ

Иван Радоев

Българийо!
Родино моя! Земьо!
Последният бедняк да съм
на този свят,
да нямам нищо повече да вземам,
да нямам ни любов ни верен брат,
дори нозете ми по пътя да изсъхнат,
дори ушите ми от старост да заглъхнат,
дори очите ми да се напълнят с мрак
Българийо,
аз пак ще найда път към твоите балкани
по ударите на кръвта си ще открия
най-хубавия явор в твоите балкани
от него звучна гусла ще извия
и като древен воин след победи,
ще седна там под старата гора,
докато струната се скъса и приведен
от песни се задъхам и умра.